РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен

Дата на публикуване: 14:32 ч. / 02.10.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2902
„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист.Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“.
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Снимка © „Жанет 45“
Експресивно

Излиза ново издание на романа „Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

Изложба "Поезия и музика в Розовата долина" се открива днес в Общинска библиотека "Искра" в Казанлък, съобщиха от културния институт. Изложбата е подредена в отделите „Заемна за възрастни” и „Читалня“.

На 1 октомври отбелязваме Деня на българската поезия, напомниха от библиотеката. За пръв път е честван в Калофер през 1960 година, възстановен е от Писателския съюз през 1994 година. В отдел „Заемна за възрастни” са изложени книги от български поети-класици като Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Мара Белчева и на наши съвременници като Дамян Дамянов, Марин Бодаков и други. Изложбата е на разположение на читателите до 5 октомври.

В „Читалня“ до края на месеца може да бъде разгледана изложба, посветена на композиторите от Розовата долина. Тя е създадена по повод Международния ден на музиката, който се отбелязва за първи път п

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“. 

По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза

Националните библиотеки на България и Армения подписаха меморандум за сътрудничество, съобщиха от Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Проф. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", и д-р Анна Чулян, директор на Националната библиотека на Армения, сложиха подписи под документа в Ереван. Националните библиотеки на България и Армения ще обменят опит и информация в областта на библиотекознанието, библиографията, ръкописните фондове, като ще насърчават обмена на специалисти в библиотечното дело.

Прф. Александрова подари на д-р Чулян акварел "145 години Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на художника илюстратор Тодор Ангелиев.

Проф. Красимира Александрова е на посещение в арменската столица по повод участие в международна конференция "Опазване на книжовното наследство за едно устойчиво бъдеще", посв

Официалното представяне на книгата  „Кметовете на Млада Загора“, събрала историите на 23-ма от младежите, заемали за година поста кмет на Млада Загора, се състоя снощи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. По време на премиерата присъстваха повечето от героите на творбата.

По близо 20-годишна традиция в навечерието на празника на Стара Загора Младежки общински съвет, представители на старозагорските училища и жури избират символичен „кмет на Млада Загора“.

„Тази книга е една от най-добрите, който съм правил. Но по-важното е, че е една от най-добрите, които съм чел“, каза в приветствието си главният редактор на творбата Петър Драгиев. Той благодари на всички, които са взели участие в идеята за създаването на творбата, както и тези, които са работили по нея като съавтори.

„Вие сте пример не само за бъд

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и „Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на „Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените и „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Ст ...
Вижте също
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнина ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), пр ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година, след като знаменитости като певицата Дуа Липа и гимнастичката Симон Байлс говориха за "манифестирането" (проявяването) на своя успех, предаде Пи Ей мидия/ДПА.  Терминът, който набра популярнос ...
Валери Генков
Ваня Велева представи книгите си със стихове и разкази
Ангелина Липчева
Експресивно
Катерина Стойкова: Във всичките ми книги има автобиографични елементи (Интервю)
Повечето ми книги, публикувани досега на български или английски език, са били поетични. Написала съм няколко прозаични книги, но това е първата, която бива издадена. Това каза писателката Катерина Стойкова по повод най-новата си книга "Нокомис". На събитие в ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), пр ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литературата, журналисти, представители на различни културни институции и официални гости в зала &b ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Предизвикателства, позиции, праистории
Валери Генков
Подиум на писателя
Николай Табаков: Ако една книга не съдържа екзистенциалните въпроси за човека - това не е литература, а е четиво
Ангелина Липчева
Ако една книга не съдържа важните екзистенциални въпроси за човека, тогава това не е литература, а е четиво. Четивото е за занимание, но голямата литература задава тези въпроси. Ако обаче ги зададе прекалено категорично, те няма да бъдат чути. Това каза писателят Николай Табаков в Свищов. Той представи новата си книга „Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор“ в залата на Хъб за иде ...
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Добрина Маркова
На бюрото
Пощенско-филателно издание на тема „100 години от рождението на Цветан Цеков – Кара ...
Начало Експресивно

Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен

14:32 ч. / 02.10.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
2902
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Снимка © „Жанет 45“
Експресивно

Излиза ново издание на романа „Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

Изложба "Поезия и музика в Розовата долина" се открива днес в Общинска библиотека "Искра" в Казанлък, съобщиха от културния институт. Изложбата е подредена в отделите „Заемна за възрастни” и „Читалня“.

На 1 октомври отбелязваме Деня на българската поезия, напомниха от библиотеката. За пръв път е честван в Калофер през 1960 година, възстановен е от Писателския съюз през 1994 година. В отдел „Заемна за възрастни” са изложени книги от български поети-класици като Пенчо Славейков, Димчо Дебелянов, Мара Белчева и на наши съвременници като Дамян Дамянов, Марин Бодаков и други. Изложбата е на разположение на читателите до 5 октомври.

В „Читалня“ до края на месеца може да бъде разгледана изложба, посветена на композиторите от Розовата долина. Тя е създадена по повод Международния ден на музиката, който се отбелязва за първи път п

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“. 

По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза

Националните библиотеки на България и Армения подписаха меморандум за сътрудничество, съобщиха от Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Проф. Красимира Александрова, директор на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", и д-р Анна Чулян, директор на Националната библиотека на Армения, сложиха подписи под документа в Ереван. Националните библиотеки на България и Армения ще обменят опит и информация в областта на библиотекознанието, библиографията, ръкописните фондове, като ще насърчават обмена на специалисти в библиотечното дело.

Прф. Александрова подари на д-р Чулян акварел "145 години Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий" на художника илюстратор Тодор Ангелиев.

Проф. Красимира Александрова е на посещение в арменската столица по повод участие в международна конференция "Опазване на книжовното наследство за едно устойчиво бъдеще", посв

Официалното представяне на книгата  „Кметовете на Млада Загора“, събрала историите на 23-ма от младежите, заемали за година поста кмет на Млада Загора, се състоя снощи в Регионална библиотека „Захарий Княжески“. По време на премиерата присъстваха повечето от героите на творбата.

По близо 20-годишна традиция в навечерието на празника на Стара Загора Младежки общински съвет, представители на старозагорските училища и жури избират символичен „кмет на Млада Загора“.

„Тази книга е една от най-добрите, който съм правил. Но по-важното е, че е една от най-добрите, които съм чел“, каза в приветствието си главният редактор на творбата Петър Драгиев. Той благодари на всички, които са взели участие в идеята за създаването на творбата, както и тези, които са работили по нея като съавтори.

„Вие сте пример не само за бъд

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и „Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на „Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените и „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

 

Още от рубриката
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
Експресивно
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година
Валери Генков
Експресивно
Ваня Велева представи книгите си със стихове и разкази
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Ангелина Липчева
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнина ...
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
На бюрото
Предизвикателства, позиции, праистории
Валери Генков
Подиум на писателя
Николай Табаков: Ако една книга не съдържа екзистенциалните въпроси за човека - това не е литература, а е четиво
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Ангелина Липчева
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Доц. д-р Христо Гьошев: Поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтиката
Валери Генков
Авторът и перото
Пърсивал Евърет и Джейсън де Леон спечелиха американската Национална литературна награда
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Българските контрареволюции и краят на идеологиите
„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е заглавието на новата книга на Тома Биков. Тя ще бъде представена на 27 ноември в Централния военен клуб, съобщават издателите от A&T Publishers. По думите им томът е продължение на предишн ...
Избрано
Ани Майкълс спечели канадската литературна награда "Гилър"
Писателката Ани Майкълс спечели канадската литературна награда "Гилър" за романа си Held - изследване на войната и травмата, в което участват няколко поколения, отбелязва Асошиейтед прес. Родената в Торонто авторка прие наградата, чието финансово изражение е 1 ...
Излиза ново издание на романа „Историкът“ от Елизабет Костова
Ако сте поропуснали
Радиожурналистът Симеон Колев гостува с книги за мъжа и родителството
Книгите „Мисия татко: Диалози“ и „Наръчник за употреба и експлоатация на мъжа, част 2“ на Симеон Колев ще бъдат представени в Клуба на дейците на културата в Ловеч на 21 ноември (четвъртък), съобщи председателят на Клуба Жанина Илиева. ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.